Урок по история: На 4 юни е най-голямата морска битка през Втората световна война. Самолетоносачът става властелин в океаните
Битката при атола Мидуей се състои на 4 юни 1942 година и е една от най-значителните морски борби на Втората международна война. Флотът на САЩ побеждава обединявания флот на Япония, който нападна атола Мидуей. Битката бележи преломен миг във войната в Тихия океан. Военноморските сили на Япония губят четири тежки самолетоносача, 250 самолета и най-хубавите си водачи, с което изгубват опциите си да работят отвън зоната на прикритие на бреговата авиация.
Преди борбата
Макар и да няма единно мнение за аргументите, предиздвикали японците да нападат атола Мидуей, се приема че от страна на японския флот задачата на интервенцията е била унищожаването на американските самолетоносачи и окончателното разгромяване на тихоокеанския флот на Съединени американски щати. За осъществяване на интервенцията са образувани няколко военноморски съединения с общо към 200 кораба под главнокомандването на адмирал Исоруко Ямамото. Те включват 11 линейни кораба, 8 самолетоносача, 22 крайцера, 65 миноносеца, 21 подводници и 15 транспортни кораби с 5000 десантчици. По план десантът на Мидуей би трябвало да бъде осъществен рано сутринта на 7 юни. Американците разполагат в региона на Мидуей с 3 самолетоносача, 13 крайцера, 28 разрушителя и 19 подводници под командването на адмирал Честър Нимиц.
Разшифроването на японските радиосъобщения от американците се оказва решаващо за изхода на сражението. Това дава опция на американското командване да знае авансово напредването на японските кораби и тяхната последна цел. Освен това американците разполагат и с радиолокационни системи, каквито японците нямат на корабите си. Подценяването на съперника и неоправданата твърда увереност на японците, че той ще бъде сюрпризиран, са основна причина за провалянето им.
Ход на сражението
На разсъмване на 4 юни японските палубни самолети бомбардират базата на Мидуей и нанасят съществени провали на бреговите укрепления и на летището. Когато японските самолети се връщат на корабите си с цел да се превъоръжат с бомби (за наземни цели) за повторна офанзива, са открити американските самолетоносачи. Командващият главното японско авионосно съединение адмирал Чуичи Нагумо взема решение да нанесе удар по американските кораби. Това постанова самолетите да се превъоръжат с торпеда.
Американците атакуват японците с торпедоносците „ Девъстейтър “ (Douglas TBD Devastator) от самолетоносачите „ Ентърпрайз “ и „ Хорнет “. Японците смъкват 35 от 41 торпедоносци и нито едно торпедо не попада в задачата. Атаката им обаче заангажира вниманието на японските изтребители и те не виждат групата от 37 пикиращи бомбардировачи „ Дъглас SBD Донтлес “, които нападат японските кораби от височина към шест хиляди метра без да срещнат сериозна опозиция. В резултат на офанзивата са наранени тежко самолетоносачите „ Акаги “, „ Кага “ и „ Сорю “, на палубите на които са струпани доста бомби и торпеда, с които се превъоръжават самолетите. Те се възпламеняват и вследствие на мощните детонации „ Кага “ и „ Сорю “ потъват още същата вечер.
Самолетите от оживелия японски самолетоносач „ Хирю “ двукратно нападат американския самолетоносач „ Йорктаун “, който е улучен съдбовно, само че остава на вода. В същото време втора вълна от американски самолети нападна „ Хирю “, който също се подпалва и по-късно потъва. Безнадеждно разваленият „ Акаги “ е потънал с торпеда от японците сутринта на 5 юни, с цел да не попадне в плен на американците.
На 5 и 6 юни американската подводница „ Тембор “ и американски самолети нападат поредно японските тежки крайцери „ Микума “ и „ Могами “, които се сблъскват. „ Микума “ е потънал, а „ Могами “ получава тежки повреди, само че съумява да се добере до пристанище.
На 6 юни японската подводница J-168 забелязва горящия „ Йорктаун “, към който патрулират няколко ескадрени миноносци. Тя изстрелва четири торпеда. Две от тях се забиват в самолетоносача и той се прекатурва. Третото торпедо разсича разрушителя „ Хамън “ на две и той също потъва. Това са единствените американски кораби, потопени в сражението.
Загубвайки 4 тежки самолетоносача, главнокомандващият японския флот адмирал Ямамото се отхвърля от битката, въпреки че под негово командване остават повече от 100 бойни кораба и е могъл да образува едно ново авионосно съединяване със забележителна ударна мощ.
Резултати
По време на сражението край Мидуей японските и американските линейни кораби и крайцери не дават нито един изстрел от тежката си артилерия, защото са на разстояние няколкостотин километра един от различен. Борбата се води единствено от самолетите.
Загубите на японците възлизат на 4 тежки самолетоносача, 1 тежък крайцер, 250 самолета и към 2500 души, измежду които и най-опитните водачи на японската палубна авиация. Американците губят 1 тежък самолетоносач, 1 унищожител, 150 самолета, 307 души. Япония губи вечно самодейността в Тихия океан и е принудена да премине към защита.
Битката при Мидуей демонстрира, че самолетоносачът става главен военен транспортен съд и самолетите му вземат решение изхода на сраженията.
Преди борбата
Макар и да няма единно мнение за аргументите, предиздвикали японците да нападат атола Мидуей, се приема че от страна на японския флот задачата на интервенцията е била унищожаването на американските самолетоносачи и окончателното разгромяване на тихоокеанския флот на Съединени американски щати. За осъществяване на интервенцията са образувани няколко военноморски съединения с общо към 200 кораба под главнокомандването на адмирал Исоруко Ямамото. Те включват 11 линейни кораба, 8 самолетоносача, 22 крайцера, 65 миноносеца, 21 подводници и 15 транспортни кораби с 5000 десантчици. По план десантът на Мидуей би трябвало да бъде осъществен рано сутринта на 7 юни. Американците разполагат в региона на Мидуей с 3 самолетоносача, 13 крайцера, 28 разрушителя и 19 подводници под командването на адмирал Честър Нимиц.
Разшифроването на японските радиосъобщения от американците се оказва решаващо за изхода на сражението. Това дава опция на американското командване да знае авансово напредването на японските кораби и тяхната последна цел. Освен това американците разполагат и с радиолокационни системи, каквито японците нямат на корабите си. Подценяването на съперника и неоправданата твърда увереност на японците, че той ще бъде сюрпризиран, са основна причина за провалянето им.
Ход на сражението
На разсъмване на 4 юни японските палубни самолети бомбардират базата на Мидуей и нанасят съществени провали на бреговите укрепления и на летището. Когато японските самолети се връщат на корабите си с цел да се превъоръжат с бомби (за наземни цели) за повторна офанзива, са открити американските самолетоносачи. Командващият главното японско авионосно съединение адмирал Чуичи Нагумо взема решение да нанесе удар по американските кораби. Това постанова самолетите да се превъоръжат с торпеда.
Американците атакуват японците с торпедоносците „ Девъстейтър “ (Douglas TBD Devastator) от самолетоносачите „ Ентърпрайз “ и „ Хорнет “. Японците смъкват 35 от 41 торпедоносци и нито едно торпедо не попада в задачата. Атаката им обаче заангажира вниманието на японските изтребители и те не виждат групата от 37 пикиращи бомбардировачи „ Дъглас SBD Донтлес “, които нападат японските кораби от височина към шест хиляди метра без да срещнат сериозна опозиция. В резултат на офанзивата са наранени тежко самолетоносачите „ Акаги “, „ Кага “ и „ Сорю “, на палубите на които са струпани доста бомби и торпеда, с които се превъоръжават самолетите. Те се възпламеняват и вследствие на мощните детонации „ Кага “ и „ Сорю “ потъват още същата вечер.
Самолетите от оживелия японски самолетоносач „ Хирю “ двукратно нападат американския самолетоносач „ Йорктаун “, който е улучен съдбовно, само че остава на вода. В същото време втора вълна от американски самолети нападна „ Хирю “, който също се подпалва и по-късно потъва. Безнадеждно разваленият „ Акаги “ е потънал с торпеда от японците сутринта на 5 юни, с цел да не попадне в плен на американците.
На 5 и 6 юни американската подводница „ Тембор “ и американски самолети нападат поредно японските тежки крайцери „ Микума “ и „ Могами “, които се сблъскват. „ Микума “ е потънал, а „ Могами “ получава тежки повреди, само че съумява да се добере до пристанище.
На 6 юни японската подводница J-168 забелязва горящия „ Йорктаун “, към който патрулират няколко ескадрени миноносци. Тя изстрелва четири торпеда. Две от тях се забиват в самолетоносача и той се прекатурва. Третото торпедо разсича разрушителя „ Хамън “ на две и той също потъва. Това са единствените американски кораби, потопени в сражението.
Загубвайки 4 тежки самолетоносача, главнокомандващият японския флот адмирал Ямамото се отхвърля от битката, въпреки че под негово командване остават повече от 100 бойни кораба и е могъл да образува едно ново авионосно съединяване със забележителна ударна мощ.
Резултати
По време на сражението край Мидуей японските и американските линейни кораби и крайцери не дават нито един изстрел от тежката си артилерия, защото са на разстояние няколкостотин километра един от различен. Борбата се води единствено от самолетите.
Загубите на японците възлизат на 4 тежки самолетоносача, 1 тежък крайцер, 250 самолета и към 2500 души, измежду които и най-опитните водачи на японската палубна авиация. Американците губят 1 тежък самолетоносач, 1 унищожител, 150 самолета, 307 души. Япония губи вечно самодейността в Тихия океан и е принудена да премине към защита.
Битката при Мидуей демонстрира, че самолетоносачът става главен военен транспортен съд и самолетите му вземат решение изхода на сраженията.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ